Разходите за лекарства и лекарствена терапия нарастват по-бързо от темповете на икономически растеж. Развитите държави (САЩ, Япония, Швейцария, страните от ЕС) отделят между 1500 и 7 000 щатски долара за здравеопазване на глава от населението и харчат 12-20% от този бюджет за лекарства, а България – около 250 долара, и по-голямата част от тях е за лекарства.
Новите постижения на фармакотерапията и диагностиката не трябва да дестабилизират системата. Дори и най-богатите държави не могат да си позволят безконтролно навлизане на всички нови лекарства в здравната практика и да осигуряват равен достъп на своите граждани до тях.
Не е нормално да се платят лекарства за една болест, ако това води до намаляване на разходите за други болести, при които е доказан и утвърден ефектът от актуалното лечение.
Бюджетът за лекарства, както и вътрешната му структура, трябва да са фиксирана пропорция от бюджета на здравната система, като се приемат правила.
Доказано е, че икономиката на дадена страна понася увеличение на фармацевтичния пазар 2-2.5 пъти над процента на годишния икономически ръст. Ако приемем, че в България ръстът през последните години (до 2008) е от порядъка на 6-10% , лекарственият пазар не би следвало да се увеличава с повече от 12-25% годишно. Докато глобално фармацевтичният пазар нараства с 10-15%, в нашата страна темпът надхвърля 40% и това е трайна тенденция за последните години.
Затова се налага преосмисляне на лекарствения бюджет на страната:
- Приета с консенсус като национален приоритет и действаща здравна стратегия.
- Формиране на гъвкава и съответстваща на стратегията здравна политика, която се реализира последователно, съобразно с възможностите за даден период.
- Определяне на всички социалнозначими заболявания и включването им в динамичен и непрекъснато актуализиращ се списък, с изработване на национални стандарти (насоки, консенсуси, правила) за тяхната профилактика, диагноза и лечение.
- Прилагане на принципите и достиженията на медицина, основана на доказателства, и фармакоикономически анализи при определяне на параметрите на лекарствената политика.
Подходът за икономическа оценка на лекарствата е различен от позицията на платците на здравни дейности (НЗОК, други фондове), на лекарите и на пациентите. Фармацевтичната индустрия също има своя гледна точка и интерпретация, която естествено е ориентирана към специфични лекарствени продукти.
Необходимо е:
- Да се направят сериозни промени във функциите и структурите на Комисията по позитивно-реимбурсния лекарствен списък с участието на представители на МЗ, НЗОК и ИАЛ и минимум медицински специалисти
- Да се изработят критерии за включване на оригинални и на генерични лекарства в Списъка – подробни предложения проф. Добрин Свинаров