Българската медицина днес е на много добро равнище. „Разрушеното“ и прокламирано като „общодостъпно“ здравеопазване (НОЖ, ГИПС, АСПИРИН, РЕЗЕРПИН) е противопоставено и заменено от скъпото (МАГНИТЕН РЕЗОНАНС, ЛАПАРОСКОП, ПЛАНКА, ВИРУСТАТИЦИ, АНТИТЕЛА, СТЕНТОВЕ, ХИМИОТЕРАПИЯ, ТРАНСПЛАНТАЦИЯ).
- Българската медицина притежава и ползва съвременните технически постижения.
- Характеризира се с изключително лесна достъпност до високоспециализирана дейност – от часове, до няколко дни.
Има несъответствие между медицина и здравеопазване по много причини – трудно да се изброят всичките и да се оцени относителният им дял. Някои от тях са:
- Илюзията за „безплатното“ здравеопазване и спекулирането с нея.
- Спекулацията за възможността да се осигури здравеопазване подобно на това в най-развитите икономически европейски страни, които в сравнение с България заделят колосални суми за медицина и здравеопазване.
- Дефицитът на кадри – физически и възрастово остаряване и миграция.
- Дефицитът на квалификация – ограничена от законови постановки и нормативни актове. За квалификацията се изисква време – много добре квалифицираният лекар е на 35-40 години, при 10-15-годишна интензивна практика.
- Застаряването на нацията в следващите десетилетия и увеличаването на болестността.
- Неустойчивостта на системата – идеите за трансформация непрекъснато се променят както със смяната на властта, така и в хода на едно управление. Необходимо е национално – гражданско и политическо – споразумение за целесъобразни и осъществими действия с продължителност десетина години.
Общите действия следва да бъдат насочени към здравно-социалната структура и да не затрудняват медицинската дейност, трябва да се извършват синхронизирано по целия фронт на здравеопазването – образование, финанси, организация.
Реформата не е цел. Тя е инструмент, който се използва непрекъснато. Медицината да не унищожи здравеопазването. Здравеопазването да не изяде медицината. Здравната система не е престъпник по презумпция.